Как да развием творецът в нашето дете?
Често сме чували следното: „ Моето дете е положително по математика, само че по никакъв начин не му се отдават изкуствата и аз не го натискам. Важно е да му върви математиката. “
А какъв брой задни чинове в кабинетите по физика са се трансформирали в шедьоври от рисунките на полузаспали възпитаници. Със сигурност знаем и към кои спадаме самите ние – към разумните или артистичните натури.
Трети пък са толкоз положителни в компютърните технологии, че от дребни стартират да основават комплицирани стратегии и кодове, които множеството от нас не схващат. Как да помогнем на нашето дете да бъде изобретателно, остроумно и новаторско, без значение от сферата на гениите му? И за какво това би му послужило при сблъскването с бъдещи проблеми и тяхното решение?
Много деца могат да считат до 10 на пръстчета още преди да отидат в предучилищна. Имат огромен набор от думички и могат да рисуват разнородни форми.
Какво се случва обаче, когато стартират да пишат в разчертани тетрадки и за всяко погрешно ченгелче биват карани да преписват всичко отначало? Когато човек не се рисува „ по този начин “, а с числата се играе по строги и скучни правила? Въпреки положителните си планове и отговорности към обществото, ние слагаме въображението им в граници. Уеднаквяваме ги, стандартизираме и стереотипизираме. А отличен получават единствено тези, които се оправят най-добре по тези тъкмо избрани критерии.
На децата им доскучава. Често срещано е групирането на отегчени четвъртокласници, които с невиждана мотивация бойкотират всеки опит на предметите в учебно заведение да сграбчен вниманието им. Едни „ ненавиждат “ изобразителното изкуство, тъй като учителката им постоянно е на мнение, че не се стараят задоволително. Други „ не понасят “ алгебрата, тъй като е скучна, сложна и рядко схващат от първия образец. А трети считат, че биологията е безполезна и употребяват час по трудово да се наспят. Какво се случва с детското развиване през този значим интервал и по какъв начин бихме обяснили това събитие в учебните заведения?
В интервала от 6 – 7 годишна възраст до началото на пубертета се образува възприятието за подготвеност. Колкото по-вещо се усеща детето в някоя област, толкоз по-усърдно и с готовност ще го прави. Важен детайл от построяването на трудолюбието в човек е родителската положителна поддръжка, която може да се изрази с: „ Браво, какъв брой хубаво и безпрепятствено четеш! Ти си страховит! “, „ Толкова прелестна рисунка си нарисувала, ти си същински художник! “ или „ Изрязваш кръгчетата съвършено, толкоз си акуратен! Браво! “. Често децата не чуват такива похвали в точното време, което деформира визиите за тяхната подготвеност. Например:
- Похвалваме го, когато сме пред хора, само че в къщи сме перфекционисти и пожелаваме чудесно или нищо.
- След изпълнената задача не реагираме (не сме у дома, занимаваме се със своя работа, разсеяни сме), а похвалата идва, с цел да утеши тъжното към този момент дете.
- Не използваме такива утвърждаващи изказвания пред детето, само че пазиме неговата значителност пред тези, които я оспорват – учители, съседи и други.
Когато детето няма тенденция и удостоверение, че прави значимите за него неща вярно – на негова помощ ще се притекат технологиите и в частност мобилните и компютърните игри. Забележете сходствата сред методите на „ зарибяване “ и развиването на възприятие на подготвеност:
- В съвсем всяка игра се качва равнище при избрани достижения. Първото постоянно е най-лесно, а всяко последващо се усложнява дружно с условията за умения да го направиш. Когато играем с дребното дете, ние първо му предоставяме най-простите форми и последователно ги усложняваме: дървените кубчета се трансформират в Лего, драсканиците и завъртулките – в думи, смятането на пръстчета – в сметало и така нататък Така детето развива убеденост в своите достижения, защото образно му се демонстрира от къде е тръгнал ( „ Преди една година не познаваше нотите, а в този момент към този момент свириш по тях! “ или „ Уау, по какъв начин мина 26-то равнище, аз към този момент три дни не мога! Много си добър “).
- Похвалите участват във ВСЯКА игра. Проверете, в случай че не Ви се има вяра. Често, те биват изписвани и върху екрана и изговорени, с цел да се запечатат по-лесно в детското схващане или биват преобразени под формата на награди, скъпи елементи и бонус точки. Така че, в случай че детето ви играе една игра неизмеримо дълго време, забележете честотата на „ Отлично “, „ WOW ”, „ Ти си върхът “, „ Невероятно “, „ Нов връх “. Езикът няма значение, похвалите се усещат даже и на подсъзнателно равнище.
- Забелязвали ли сте скупчените, един върху различен малчугани, които разгорещено подвикват на този, който е в средата? Най-често той държи телефон. Сто % играе игра.
Социалният фактор е един от най-силните детерминанти на развиването на възприятието за подготвеност. В съвсем всяка игра има късмет да играеш с другар или да схванеш на кое място си в ранглиста. Така разбираш тъкмо какъв брой си добър в нещото, което правиш.
Случвало ли Ви се е да видите такава купчина, само че към дете, което рисува рисунка и то – доста добре? Да, нали? Това е по този начин, тъкмо заради тази причина. Каквото и да е, щом го правиш добре – ще натрупаш почитатели или просто наблюдаващи.
В днешно време децата, които са положителни в игрите и го знаят (защото изискванията от предните точки са към този момент покрити), на драго сърце го вършат. Чувстват се можещи, мощни и КОМПЕТЕНТНИ. Те могат да дават препоръки на приятелчетата си по какъв начин да стигнат до 50-то равнище. И могат да го ДОКАЖАТ образно пред тях. Защото са се УПРАЖНЯВАЛИ дълго време. И тъй като са получили задоволително ПОХВАЛИ, че се оправят чудесно.
Важно е да знаем, че в случай че това бъде възпрепятствано се развива противоположното възприятие, което е повода за голям брой личностни и обществени спорове в бъдеще – а точно комплексът за непълноценност. Детето, не построило в себе си обич към труда и достиженията си от него, страда от липса на убеденост и значителност в региона на своята активност, както в учебно заведение, по този начин и измежду своите другари.
Ако малчуганът не натъртва върху комплицираната материя на математиката, показва се едва на контролни и с отвращение, постепенно и безрадостно пристъпва към домашните – то Вие имате съвършения образец за възприятие за ниска подготвеност и нейните проявления. То знае, че се оправя неприятно, има потребност от съвет и помощ, потвърждава го на всеки изпит и не чака хвалба за достиженията си. Как тогава родителите му могат да възродят пламъка и желанието в тяхното „ отвратено от математиката “ дете? Чрез реинтегриране на възприятието му за горделивост и убеденост в тази област. Това става посредством похвали точно от тях. Когато го вършат постоянно и справедливо, детето ще стартира да трансформира отношението си към неприятното занятие. Наблягането на положителните решения, които е взело, да вземем за пример когато взема решение домашни, основава положително възприятие, което при идната домашна, в случай че бъде доказано, то при петата и шестата към този момент ще бъде действителност и няма да има потребност от спомагателна поддръжка от родителите. Такива похвали могат да бъдат: „ Колко безпрепятствено прочете изискването на задачата! “, „ Как красиво изрисува цифрите! “, „ С умножението се справяш чудесно! “, „ Мисля, че ставаш все по-добър с всеки минал ден! “, „ Да знаеш, по този начин бързо реши задачата, че май математиката доста ти върви! “.
Целта е детето да свърже математиката със зона на персонални триумфи, горделивост, убеденост, значителност. Така при последващи триумфи, то ще знае, че неговата персона и старание са повода за тези триумфи. Все по-неплахо ще се заема с домашните и с контролните, защото това ще му носи положителни усеща. Това може да се приложи за всички предмети в учебно заведение, по които детето изпитва усложнения или всевъзможни действия, които намира за непостижими, неприятни. Важното е да знае, че има някой, който има вяра в него и че този някой е зад тила му постоянно, когато има потребност от поддръжка. Защо построяването на възприятието за подготвеност е толкоз значимо за развиването на креативното светоусещане у децата?
За да се наречеш създател – ти би трябвало да бъдеш свободен. Да можеш да се издигнеш над мозъка и рестриктивните мерки му и да създадеш нещо твое, нещо ново. Когато са дребни, децата употребяват всичко, до което се допрян, с цел да схванат какво е то, какво могат да създадат със него и са откровено удивени и щастливи от новите си открития. Забавляват се с разнообразните форми, намират им нови приложения и с готовност демонстрират на всички своите достижения. Главен провинен за това държание на дребните деца е любознанието в най-висша и положителна форма. С течение на времето това любознание стартира да се лимитира до нещата, които детето обича и най-вече избира да прави – т.е. отсява обичаните от нелюбимите си занимания. А към кое нещо ще изпитва откровена наслада от правенето му? От това, което знае, че прави и му се отдава най-добре. Това, в което е най-компетентно.
Когато порасналият младеж знае, че с старание, позитивна настройка и щипка любознание може да преобразува всеки проблем в предизвикателство – той се трансформира в създател. Да си убеден в качествата си да посрещнеш компликациите, че всичко зависи от теб и отношението ти към тях е следствието на построеното от 6 – 7 до 11 – 12 годишна възраст усърдие. Развитието на въображението и усложняването на мисловната активност са значими условия за подобряването на творчеството, която би подсилила ексцентричният и новаторски метод към живота.
Според великият психолог Ерик Ериксън възприятието за еднаквост в този интервал приема формата на израза “Аз съм това, което съм научил ”. Ако ние научим нашите деца да бъдат създатели и да подхождат без боязън и терзания към компликациите – ще ги освободим от рестриктивните мерки и ще им дадем жизненоважен запас, който ще им бъде доста потребен в бъдещето! Но най-важното, което ще получат го е споделил Антон Чехов:
„ Който е изпитал насладата от творчеството, за него не съществуват други наслаждения. “ Защото не е нужно да си художник или музикант, с цел да „ ти се отдава “ да си изобретателен.
И вие, скъпи родители, сте най-важната съставна част в тази креативна рецепта!
За един по-творчески и ярък детски свят!
Инфо: https://psiholozi.com
